heartbeats

В един филм един мъж опитваше да хване гълъб на пода в къщата си. Брадата на мъжа беше пораснала (като на всеки мъж, който силно обича). ...

Лицето ти. Гравюра от бъдещето. Облегнат на ребрата ми, забиваш последния пирон в ковчега на любовта ми. Ной ще ни пренесе.

-Страх ли те е от земетресения? -Не. -А от какво те е страх? -Да не се случи нещо с близките ми. Защо питаш за земетресения? -Помниш ли ...

Приспивам се с 24 Kitchen. Готвят нещо с тиквички, патладжан и аспержи. Очите ми бавно потъват в сметановия сос и е топло. Преди време Елена...

Това не е краят! Това не е краят! казва уплашената сива мишка в кьошето на евтаназирания талант. Това е краят.

Да идем при Архитектите да се натъпчем с магданоз и моркови, гореща супа и нещо люто, от което да ни болят стомасите, слепоочията, ...

Един портрет на Яна Лозева от 13 юли 2012. Толкова бързо минава времето, че сега цифрите са само разбъркани.

Пресъздавам се в мултимедийни картини. Първия ден прекарвам в сън, секс, баница, сън, кино, главоболие, супа, повърнато. Гърбът ме боли дори...

Разбираме се да се сдобря с другата половина - да носим по-често червено и да разресваме косите си по 100 пъти преди лягане. От краищата к...

Днес се събудих и светът все още не беше справедлив. Не сънувах Никола нощес, както мислех, че ще стане. Последно говорихме преди повече от ...

Жената, всяка жена, трябва да ражда не с ума, а с матката си. Пеями Сафа Още не вярвам, че това е избор, който трябва да направя. Все...

Вкус на черна маслина, много горчива. Писането умалява. То е гащите, които някога ще сложа, като стана кръгла и дебела. Луна и бисквита. Пис...

Забравила любимите си книги. Не си спомня сюжети, само картини. В очите й плуват малки сатъри, малки, но остри. Главата й - камък, който пон...

На седмия ден създали човека, който не пише в блога си, а чете, затрупан под неделята и юргана й от нащърбени конци, косми, прашинки по ...

А с тези нокти мога: да разкъсам ягода, да разлистя издание с черни корици, да нарисувам кръг във въздуха, да задраскам жално по вратата...

Листата стъпват тихо зад гърба ми. Паркинг за надежда съм. Месо от грейпфрут и нарисувано с флумастер. Блестят ми в очите автомобомилни ф...

една жена иска да бъде попитана как е да я попиташ с очи, да я послушаш 3 дълги секунди, да я прегърнеш, ако това се наложи, или да я пр...

Ти беше предначертал да се влюбя в теб и да не сложа точка. В едно и също обещание те кроя и режа всяка вечер. Минават години - после, ск...

Няма фрактури на крилата. Всичко е наред. Няма поезия.

Едва ли ще стоим нахилени и подпийнали с вурст и глинвайн в ръце на някой Weihnachtsmarkt. Не и тази година, защото се налага да живеем и пр...

Разнебитената й обвивка и просроченото русо пазят крехкото месо от нараняване. Никой не иска да познава съвършени принцеси, никой не иска ...

Той е единственото нещо, за което си струва да мисля. Почивката ми от фейсбук и блога напоследък не е търсена, но е добре дошла. Мисля си и ...

Писането е спонтанно, леко и волево занимание. То не е упражнение и не се случва с мисълта за издаване. То е рефлекс на съзнанието (душата?)...

Уморените ми токове отмерват Не разстояние, а време. Предпочитам отскоро залезите в 5, Защото са по-близо теб И тъмното ти гърло, откъде...

аз съм ние за домашно имам умножение а стъпките ми пак изписват танц на пода в хола

Зная поезията, която искам да мога. От косите ми изтича последната есен и заравя в плитък гроб своето тяло.  Ако можех да пиша, щях...

Всичко ще бъде наред, казах на Йоана. Йоана, 28, кучето й вероятно има бълхи, но може и да няма, защото може да има хормонални проблеми. Куч...

В разликите между зъбите ти искам да провирам пипалца. Да те милвам по брадата, по гърдите ти да плъзгам нетърпеливи стъпала. Да падам ...

За третия рожден ден на блога си позволявам да цитирам стихотворение от Виргиния Захариева, защото аз не мога да напиша такова: АЗ ви оби...

Булевардът кашля цяло денонощие Очите му изскачат, потропват петите му В съня ми Въртя отвътре на кълбо своите очаквания Пускам нишката ...