Как обичам сцената ли? Като тъмно я обичам. Другост. Движението на телата в сенките. Гласовете като кадифени котки с меките си лапи по погледа се стичат. Потта на кожата и подът - баща насилник, който те очаква след поредното ти падане. Пътеките, оголени от теб към другите,

от другия към теб.

Как някой се провиква “Отначало!”