В 7 ч. тази сутрин, между изпращането на едното дете на училище и събуждането на другото, прочетох първите три страници от Mother Mary Comes to Me.

Заля ме онази така рядкосрещана вълна на възторг от езика. Лек, меркуриев, без никакво напрежение и намерение да ме впечатлява. Имперски, колонизаторски език. Езикът на една индийка, но и на горе-долу целия свят. Малко и мой.

След като си казах "аз никога няма да пиша така" и затворих книгата, понеже времето ми насаме изтичаше, изпаднах в лошо настроение. Замислих се за всички не особено интересни, камо ли вълнуващи книги/събития/представления, до които се докоснах през последните месеци. Явно съм загубила интуицията си за това кое би ми харесало и кое не. Или по-лошо — спряла съм да ѝ обръщам внимание.

Понякога знаеш от първите минути. Даже най-често така става. И трябва да имаш смелост да кажеш "аз съм дотук". Нямам време за губене.