свят прегърбено животно

твоя съм увиснала на кръста ти

все по-малко дъщеря и все по-малко

нечия

възторгът вече не прилича на себе си

нито радостта е същата

най-себе си е чувството 

срам

и омразата която кипва

и после се завръща в корема ми

натъпкана съм догоре със

свят