Обещаното уважение

На ръба е сиво и гладко. 

Сам си на острова.

Остаряваш.

Мислиш, че си готов за живота си,

затова не се презапасяваш. Губиш си 

времето.

В тревата намираш ключове и зелените му гласни свистят. Пускаш ги пак,

уж че ги губиш. Само така

знаеш как.