Забравих си слушалките и не мога да слушам. Забравих си и хартиената книга в квартирата и не мога да чета. В Русе блоковете имат собствени имена — Варна, Поп Харитон, Енергоснабдяване, Българска роза — и не мога да се изгубя. 

Учудващо е как не мога да се изгубя. 

В ресторантчето сме аз и други чужденци. Чуждениците се мъчим да се изгубим, но попадаме все един до друг, та е трудно, слава богу.

Тук съм за слушането, макар че езикът е основният ми инструмент. Наблюдавам как местата се разширяват и стесняват като тийнейджъри, които се мъчат хем да пораснат, хем да се останат деца. (Самуил така ми каза). 

Нямам нищо против да…