На 26 август трябваше с Валери да ходим на Рилските езера. Случи се така, че се озовахме на грешната страна на Мальовица, той вдигна висока температура, разболя се и се прибрахме. Беше топло и скучно, затова спонтанно реших да отида в класа на Г., при която не бях ходила от предпандемични времена.

Така започна моето обръщане към йога. И преди бях опитвала, но не можех да стоя в себе си, затова предполагам е вярно, че йога идва в живота ти, когато си готов за нея. И разбира се, когато се свържеш с правилния за теб учител. Като във всяко голямо нещо, връзката с човека е основното.

Малко наблюдения:

- всичко е от учителя
- ок е да не мога
- интересно е да не мога
- не си слагам срокове и граници
- познавам силата си
- другите са просто други, не лоши
- изпитвам благодарност всеки ден
- изпитвам възхищение и радост от групата
- дишането е най-трудното нещо на света
- да познаваш тялото си е една от най-големите ценности
- и пак - всичко е от учителя

- 

Този курс е твоята психодрама.

К.

[my writing]

 

Търсех себе си, за да не се намеря отново.

из писмо на А.

Последния път когато бях в Милано, не влязох в нито един от десетките магазини за нишова парфюмерия в Брера. Употребих цялата си воля, за да спра копнежа по ухания, само и само да не се налага след това да копнея конкретно ухание.

Кой казва не на изкушението?

Усещането е като да се лишаваш от нещо, защото вътре в себе си си убеден, че не го заслужаваш. Избираш фантазията, филма. 

Не знам защо написах това. Може би от фундаменталното желание за желание. Сигурно защото след ужасно напрягащи няколко дни, се чувствам куха и неприятна. Опитвам да се върна в езика, но дадох толкова много от себе си професионално, че съм просто празна. Вероятно това е текст за изразните средства.

...А понеже с литературен превод се занимавам от години, такова едно стоене в междината ми е присъщо и продължава да ми дава много. Знам как да пребивавам на границата, знам как да се възползвам от позволените и непозволените преноси. Контрабандата, експериментът, рискът, свързвани с граничното и трансгресивното, са сред основните неща, които изобщо ме задържат в писането. Нямам страхове, че ще накърня интегритета си, че ще изневеря на стил, който съм си въобразила за свой. Страхувам се единствено от дебнещата скука. И затова гледам да поемам някакви рискове с всяка следваща книга.

[...] Краткостта в поезията, формата ѝ, нащърбената граница между текст и бяло поле, създават чувство за особена наситеност на момента, за драматизъм. Поезията е удар, рана, белег, щит, в нея няма време, има бързи сблъсъци, загуби, падове и възвисявания. След едно стихотворение излизаш като от (понякога мъчителна) треска. А прозата е продължителна битка, но и процес на лечение, на  зарастване на раните, с които така или иначе влизаме в езика.

Надежда Радулова (линк към пълното интервю)

"Тук живее Йожи" е необикновена и вълшебна книга. Според мен поетична отвсякъде. Не мога да пиша рецензии.

образование

Защо ми е да знам толкова неща за диамантите? Скали и камъни, несъвършенства. Къде да го сложа в автобиографията си?

Черен дакел и до него млада жена в черно. 

Носи черен поглед и мацнати като с туш вежди. Прилича на измислена от Миядзаки. Гледа сърдито, не като дакела си. 

Аз минавам и парфюмът ѝ изкрещява нещо в капс. Не е лош - напомня вербена, невен, сапун, но тежки като тамян. Не знам как тази черна жена успява да осуети бялото.

По-късно се замислям, че зад волана на всички коли, които щяха да ме блъснат вчера, стояха жени.

То е живо. Може би вече изглежда или звучи другояче.

А. Т.

От това място трудно се вижда назад.

Ей тук съм. Почвам работа и курс, научих се да стоя стабилно в какасана, едва помня, че съм автор на книга. (Искам да съм писателка, но не мога да помръдна в писането. Средата предимно ме отвращава, но предимно защото не съм част от нея).

А ей там сигурно нещо друго ме чака. Сигурно нещо, за което нямам никаква идея в момента.

Все повтарям, че само писането умея. Това е писателски трик за изграждане на история, в която всеки да вярва. Окей, може би го умея, може би имам някакъв чар и относителен интелект, но сякаш не ми стига. Insert външна валидация, жесток вътрешен критик и нарицсизъм и горе-долу е ясно. И все пак, какво ако наистина има нещо друго за мен? Дали пък няма да ми стане достатъчно?

Ще видим, ще видим.

Крава и бреза

Сакам да съм крава под бреза.

Не сакам да съм творец.

Не сакам да разцъквам издателски софтуер.

Не сакам да разисквам връзката майка – дъщеря.

Не сакам да нося това до пощенската кутия.

Не сакам да се ръся на лелката в Здравната каса.

Не сакам да си спомням всички PIN-ове.

Дай ми да съм крава под бреза.

Мятай уморената ми кожа

на пода, пред камината.

Хели Лаксонен, пр. Марин Бодаков и Гунтарс Годинс

Не сакам да съм крава под бреза.

Сакам да съм творец.

Сакам да ме канят на литературни ретрийти.

Сакам да разисквам l'écriture féminine.

Сакам да нося награди от конкурси.

Сакам да ме снимат подпряла брадичка за четвърта корица.

Сакам да ме хвали интелигенцията.

Дай ми да съм талантлив поет.

Мятай уморената ми мисъл 

във фийда на хората.

 She could not help but notice the boundary lines around her person smudging and shifting with age.

Z. S.