Ти си черен стих с дълги мускули
и изпъкнали кокалчета. Не носиш лещи,
но в очите ти плуват нептуни, урани
и нещата, които си драскаш в дневника.
Не виждаш добре извън своята орбита.
И в този костюм, за който нищо не знаем,
освен че ти стои вдъхновяващо, в този
костюм
изглеждаш пленително, в него всеки ти
вярва.
Не само ти вярва, но и започва да вярва
в себе си. Да те вгражда навсякъде, за да
не изгуби блясък постройката, да не я
разрушат ветровете.
Ти и твоето вегетарианско
присъствие. Не сексът ти, а хапките, които побутваш
нехайно със своята вилица, ме карат
да държа ръка близо до ножа си.
Боли ли каквото си, Виолета,
или си ултрапретръпнала?
