Минава време и пак идват. По-красиви от всякога, спомените танцуват някакъв ритуален танц. Гледам филма им, не участвам, само тежкото усещане за нараняване.

Всеки сън, в който ме отхвърлят, е кошмар.

Последната седмица е кошмар. Най-вече в това колко е всекидневно, предвидимо. Как нормално тече.