Няма те, набиваш се на очи все едно е написано слято.
Четири часа подреждах и чистих гардероба. В твоя се чувствах като престъпница, преброих нещата, които не бях виждала - етикети, часовници, парфюми… Изхвърлих. За кого пазиш тези неща-погребения?
Мечтаеш ли някога да ги носиш? Обичаш ли да имаш нещо забравено някъде?
В моя дрешник настъпи мълчание. Толкова дълго копах. Вярно, имаше светлина.
(Теб те няма).
Накрая се сетих, че този път съм почнала чистенето отвътре-навън. Учудих се. Влязох да се изкъпя.
