 |
| Poetry Foundation |
Навън лежи змия и дреме
в ръкава си от зной. Златист
сирак върху топлата земя, с отворени очи,
в очакване на идването на безкрая.
Искаш да я удариш с пръчка.
Искаш да откликнеш на думите,
които молят: Използвай ме!
Един ден старият живот просто
хвърля дрехата си и изтича между камъните.
Тогава бъдещето трепва в теб
и застава в гърлото ти като пламък.
