Той се смее, когато вижда четивото ми за лятото.
А спалнята подпира друга книга. Моливът разделя намерението от реалността.
Копнежът по дистанциране дърпа силно нататък. В сънищата ми - само бивши колеги/ приятели/ любови. Нищо в сегашното не ми проговаря така. Днес за пръв път усетих обаче желание да се завърна към психотерапията, със сигурност е моментно, но пък беше настойчиво.
Той казва: "Преполовихме годината, финансов отчет за 26-а седмица." Ще речеш, че нещо разбрахме дотук. От една страна е хубаво, че не очакваме и не планираме нищо, но това е и тъжно и някак... равно. Свикването!
