С времето остават все по-малко неща, които да изптаме за пръв път. Доста от тях отлагаме във времето, други пък избягваме или се преструваме, че никога няма да ни сполетят.

Мисля, че нещо безвъзвратно си е тръгнало от мен, само дето не знам как да го назова. 

Пука ми, не ми е все едно, но съм по-приемаща. Да, със сигурност много по.