През март изпускам яйце и се надявам да опровергае науката и
от него да излети птица. Всички наръчници сочат към това.
Първо се затваряш се в черупка, а после политаш. Добре.
Камък по камък спирам реката на любовта си към теб.
Така е, не ми пука как звучи. Имам списък с
пашкули, с които да преобразя тялото си: Неконтролируемо
треперене. Сънна парализа. Ужас от ядене. Преструвам се,
че пътищата до дома ти са всъщност мочурливи пътечки,
накриво отъпкани от елените. Отново водата не спира;
вали дълго след като на времето му е минало времето, свещен
паралел. Устата ми се разлага и скрива. На леглото му трябват гребла.
Прахът ме вълнува, но не забелязвам новия прах, след като тръгна.
След като тръгна, ти тръгна, а аз останах на показ,
залепнала в кишата. Аз като зрелище:
Жълтък-изумление. Не-птица. Емили надгробната плоча,
солната лиза*, проблясващият в зида лъч. Изчетох всички фази
на Луната, но нищо не обяснява пукнатините. Един път да не е виновен
Меркурий. Като планети чиниите ми се носят в сапунена пяна.
Потапям вътре ръцете си. Изваждам ги и виждам пера.
* В някои райони в САЩ е забранено поставянето на солни лизи в хабитатите на определени животни, защото миризмата им ги привлича, а недобросъвестни ловци се възползват от това и ги убиват за дивечово месо.
Най-често от солните лизи се възползват крави, коне и елени.
