Да си представим, че не бяха второстепенни богове,
издигнати във вечна памет,
или пък животни, било то зверове,
забодени като експонати в небето.
Да си представим, че това са танцьори на ламбада,
упражняващи своята бавна съблазън
върху космическите повърхнини.
Тогава, в името на науката, може да яхнем
осеяните им със звезди бедра
към ръба на нашите хипотези,
да открием същинските константи
на Вселената:
бързият пулс,
дългият взор,
единственият природен закон.
