Добре, че сме имали “преди” и че сме стискали ръцете на хора, с които сме се запознавали на живо.
И че сме прегръщали приятелите си наистина.
И че сме целували. Не винаги когото трябва, но винаги без страх.
Когато гледам филми, в които има близост, се стряскам от липсата на дистанция. Не мога да повярвам какво препрограмиране тече. Така ми липсва това преди.