Каква тръпка-
палецът ми вместо лука.
Върха почти го няма,
остана само кожеста
панта,
периферия на шапка,
мъртвешки бяла.
И сетне червеният плюш.
Малки поклоннико,
индианецът отмъкна скалпа ти.
Пуешката ти гуша
застила червен килим
право от сърцето.
На него стъпвам,
стискайки шишето
с розов пунш.
Същинско празненство.
От изкопа
хукват милиони войници
с червени палта до един.
На чия страна сте?
O, мой хомункуле,
болна съм.
Взех хапче, за да убия
тънкото,
хартиено чувство.
Саботьор,
камикадзе --
петното на бялата ти
островърха качулка,
пребрадка,
става черно и щом
свитата плът
на сърцето ти
срещне своята малка
мелница тиха,
как само подскачаш --
ветеран трепаниран,
мръсно момиченце,
палец пън.
