9.12.18

Колко странна година... Безспорно след раждането на Сава като че ли и аз се родих отново. Затварям тригодишен цикъл, в който в личен план ми се случиха мъчителни неща. Със сигурност решението да започна терапия тогава беше сред най-разумните в живота ми. Със сигурност хората, които срещнах през това време, не са случайни и възходите и разривите ни са съвсем закономерни.

Още ме болят и стари, и много стари неща. Още попадам в ситуации, в които реакциите ми са точно като на малко дете - объркани, неадекватни, плахи. Застивам. Ступор, счупване, страх, самоомраза. И въпреки макабрата виждам и цветната Доротея, която стана майка на втори син, пълна е с обич и (о!) мечти, по-търпелива и проницателна е.

Всъщност основното, което научих за себе си, е колко съм разцепена и как разполовявам и хората край мен на или/или. Казвам научих, защото не съм го преодоляла but we're getting there.

И вместо да рецитирам колко приятно осъзнат е животът ми, предпочитам тук да спомена няколко имена, които маркираха 33-тата ми година по един или друг начин. Знам, че ще се прочетат.

Т., която е мой терапевт и която уважавам безкрайно много. Мой тих спътник в промяната на (ра)курса.

К., с която успях да поговоря и да споделя напрежението, което бях натрупала в комуникацията ни. Приликите ни са толкова много, че всяка среща ми напомняше колко много неща имам да си кажа сама на себе си. Ерго и отказът.

А., която търпеливо чете моите мейли с лутащи се мисли и винаги ми отговаря с най-мъдрия ред. Която е поет с огромно сърце и великолепно човешко същество.

Н., която ме откри по волята на интуицията си и с която сме се виждали в сънищата си. Родихме синовете си с 2 седмици разлика, плакахме заедно, слушахме се, обхождахме мъката си надлъж и шир. Liquid lady, sister of night, my Adeline.

Мама.

Благодарна съм, че имах прекрасно лято край морето, лято, в което Самуил беше див и щастлив. Благодарна, че въпреки ужасното раждане на Сава, аз все пак се възстанових бързо, кърмя денонощно и спортувам активно. Сава е с нас, а за него едва пиша, защото сърцето ми ще се пръсне, полудяла съм от обич и отдаденост. Благодарна съм и за онези няколко часа, които имах насаме в Париж и за лучената супа, с която изгорих езика си в едно бистро до Musee d'Orsay. Щастлива съм, че съм здрава, че сме здрави всички и го пожелавам на всеки, който по една или друга причина ще попадне на този текст.

Грижете се за себе си и не забравяйте Правилото за кислородната маска в самолетите.