тих си като озон съм написала
без да подозирам какво значи
и чии ръце съм попивала с поглед
преди да изчезнат в тъмното

/винаги съм се страхувала от тъмнината/

зимата има свойството да умъртвява
болезнените нерви на поникващите равносметки
какъв напън само, господи,
какъв натиск оказва смъртта над живота

в сънищата ми косите ми са отрязани грозно
опипвам врата за следа от милувка
безсмилено е да държа толкова много коса там
където всъщност искам да бъда погалена