всеки нов ден от октомври
гората мирише различно.
първа подхваща флирта цигарата
на инвалида в количка, седнал отсреща.
димът ме хваща неподготвена -
стар любовник, когото срещаш случайно
и нищо не те спасява от подкосяване.
слънцето забива окото си в мен
точно под ъгъл, от който всичко ослепява.
влажната пръст под краката ми надига
олфакторното си одеяло и дървесният парфюм
нахлува с всичка сила в онова любовно място
в лоба.
второ. приплъзва се невидим следобеден
джойнт. звънецът на нечие голямо междучасие.
не оставя след себе си усмивка, безмълвен е вперил
очи в синия таван на парка. диша бавно след трескаво
изкачване. свидетел съм без нищичко да съм видяла.
термосът в ръката ми трепери от тази
неочаквана младост, която се перчи въпреки
смъртта на листата. нежна датчанка пее в ушите ми
за golden greens и денят застава за снимка.
