Все още не зная какво си.
Прииждаш на тласъци като
кръв от отворена рана.
Мъж или жена си?
Мъж или жена съм?
Разбирам ни.
Лепне сокът ти
като лунна пътека,
изтичаща между краката ми.
И в това андрогинно обстоятелство
съм заета да творя еволюция.
Ставам око с пипала, забравила
здравия разум. Разума per se.
Чувство съм където трябва да се мисли.
Обичам тази заедност, в която
сме еднакви и различни. Розата
ти вътре е моят мозък
на повърхността.
