Много е наивно, но да си кажа. ♡
Благодаря на себе си, че имах и имам смелостта да се изправям непрестанно срещу неща, които досега не съм искала или не съм била готова да чувам. Вече мога да поемам истината, не мога да избягам от нея дори да искам и въпреки склонността да интелeктуалнича, когато искам да (се) излъжа.
Благодарна съм и за стабилността на здравето си. Мисля, че то се дължи главно на горната точка. Виждам как това се отразява и на детето ни. Винаги съм вярвала, че за да е щастливо едно дете, е необходимо и родителите му да са щастливи. Здравословните ми проблеми в последните 4 години бяха външното проявление на срива, който преживях покрай житейския си преход. Скоро четох, че сривовете са точно викът на психиката ни за здраве, ментално и физическо.
Повече от радостна съм, че започнах да танцувам. Предизвиках се извън зоната си на комфорт и започнах да обръщам внимание на тялото си като жена. Спортната мускулатура, с която се гордеех, вече не ме привлича така, както ме привлича изяществото и мекотата на танца. Танцът ме срещна и с дълбоко вкоренени задръжки, за това също съм благодарна.
Благодарна съм, че отново започнах да се прибирам вкъщи с желание и удоволствие. Отново започнах да искам да готвя. Прибирам Самуил от градина с нетърпение, говорим си и се пръскам от удоволствие. Мисля, че свързвам дома си с това, че когато се приберем след дълъг ден, той ще поиска моцарела, ще поиска филмче, аз ще си налея вино и ще приготвя нещо за вечеря, ще чакаме татко му и това е предвидимостта на рутината, която носи сигурност. Също като при бебетата. Ето, в момента това ми е достатъчно.
Благодарна съм за съдомиялната, свободния роуминг, киндъла и халата, с който се завивам в зимните сутрини. Ха.
Благодарна съм, че тази година ми донесе нормална работа, с човешки условия и човешко отношение към хората от екипа. Аз съм част от този екип и се справям нелошо.