Може би имам твърде голям интерес към стъпалата - своите и чуждите. Любопитно ми беше обяснението, че това е стремежът ми да бъда във връзка с основите си, с базовото, първичното. Започнах да танцувам боса и това е едно от най-хубавите неща - като оргазъм, който усещаш, че започва да боботи отдалече, все едно някой го спуска от корените на косата.
От едните корени към другите.
Мисля си колко е трудно да оставя простачката в мен да вилнее. Колко трудно се отказвам от служебното си лице. Нещата, които правя с боси стъпала, са нещата, в които имам тази свобода.
Последните 2 седмици живея много свободно. Нахлуват спомени, сменят се бързо като филмови секвенции, понякога разговарям с миналото си. Всичко е упойващо спокойно отвън, отвътре човек е едни стъпала и едни спомени.