и сега - само с едно настояще, което да издува балона на смисъла. ни минало, ни бъдеще фантазирано.
празнувам всяка малка победа срещу себе си. не съжалявам за нито една татуировка, колкото и грозни и ретро да изглеждат вече. напротив, обичам ги всичките.
да съм подвижна, това ме прави по детски щастлива. да стъпвам боса. косата ми да е хаос, ноктите ми да са къси, зъбите - навън. когато гледам детето си, виждам коя наистина искам да бъда - човек, който вярва, че облаците са живи, човек, който яде филии на крак, човек, който се гушка. мисля, че това е най-добрият урок към себе си - да си представиш, че детето ти изпитва нещата, които изпитваш и ти. от какво би го предпазил, към какво би го насърчил?