17.5.17

тъкмо преди да изляза за обедната си разходка
минавам да ти кажа
че цели трийсет минути не се сетих за теб
като че ли говоренето на английски изключва
всички липси като в ситуация на живот или смърт
паметта ти почва да се рови за спасителна реакция
и в мен нахлува синтаксис вместо теб
езикът винаги знае как да продължим напред