16.5.17

преглъщам истината с усилие, тя все още ме стъписва, защото нали уж добре се познавам, нали уж знам кое как защо, но всъщност има толкова неща, до които не можеш да стигнеш сам...
всичко е наред, можеш да спасиш остатъка. мотивирана си да се справиш.
знаеш къде ще ти е трудно и какво вероятно никога няма да успееш да промениш.
понякога много ми се иска да съм като онези доволни в себе си хора, които се ласкаят от собствения си глас и обичат просто да бъдат последна инстанция, независимо дали са прави. сигурно е чудесно да си във вечен разрез с другите и това да те забавлява, вместо да те замисля.
но друга работа имам за вършене. да се одобря, да се щадя, да си прощавам.