не знам какво да си кажа
отстрани хобитата изглеждат така лесни
толкова постижимо е да си умна и красива на снимка
да владееш онази лека самоирония за пред хората
но всъщност короната ти тежи
(ти знаеш колко)
всичко от което се нуждаеш е яйца по панагюрски
с 3 филии препечен хляб
едрите им жълти очи да се пръскат под напора на зъбите
да загребваш с лъжица прекалено количество
защото вече никой не гледа
да отвориш книга с поезия
- почваш да се тръшкаш че не можеш така
но ти олеква че не е нужно сега да се правиш на някоя
стомахът ти се римува с жълтъците
пари ти погледът
сънят те повива в леко безсмислие
тялото ти отпуска тетивата си
гръбнакът ти поддава
всичко е както преди само че не е същото
MENU
▼
22.1.14
15.1.14
6 години разлика
ти ми каза че съм
22-годишното ти гадже
че съм толкова малка
че стъпалата ми били сладки
че пръстите ми били нежни
че смехът ми бил весел
че съм гледала града като туристка
и аз се замислям колко ли е голяма разликата
между мен и 22-годишното ти гадже
как си сменяме ролите от сутрин до вечер
от делника в уикенда
аз увяхвам тя цъфва
тя е дръзка нахална добре подлютена
а аз имам толкова бежови дрехи
ти си един и ние сме ламята
твоята любима
22-годишното ти гадже
че съм толкова малка
че стъпалата ми били сладки
че пръстите ми били нежни
че смехът ми бил весел
че съм гледала града като туристка
и аз се замислям колко ли е голяма разликата
между мен и 22-годишното ти гадже
как си сменяме ролите от сутрин до вечер
от делника в уикенда
аз увяхвам тя цъфва
тя е дръзка нахална добре подлютена
а аз имам толкова бежови дрехи
ти си един и ние сме ламята
твоята любима
10.1.14
mothership
Задушавам се в съня си
Любимата ми поетеса закрива лицето ми
С дебело одеяло и не мога да дишам
Носи червено червило като всяка жена
Която има нещо да каже
Гласът ѝ пак пълзи в ниското
С едва доловима корозия на гласните
Очите ѝ котешки
В униформа е или бяла престилка
Аз падам в краката ѝ
Тя ми удря два шамара
Събуждам се полузадушена
Жена под пара
Ни следа от поетесата
Любимата ми поетеса закрива лицето ми
С дебело одеяло и не мога да дишам
Носи червено червило като всяка жена
Която има нещо да каже
Гласът ѝ пак пълзи в ниското
С едва доловима корозия на гласните
Очите ѝ котешки
В униформа е или бяла престилка
Аз падам в краката ѝ
Тя ми удря два шамара
Събуждам се полузадушена
Жена под пара
Ни следа от поетесата
4.1.14
естествен подсладител
Току-що се лакирах, отне ми 3 минути. Вдъхнових се от Йоана и Калина, защото носеха тъмен лак на нискоизрязаните си нокти. Хапнах също така нискокалоричен сладолед, който ми достави умерено удоволствие поради липсата на крайно вредни вещества. От известно време си представям салата от киноа с фета или пък тиквена супа с канела. Напълно необичайно, защото когато съм гладна, обикновено си представям тесто.
Захранвам детето си, което ми коства много повече мозъчен ресурс и енергия, отколкото съм очаквала. Личи, че избягвам да натоварвам мозъка си, защото физиката ми е подложена на достатъчно голямо изпитание. Приемам само поезия и леки разговори по повърхността, за да мога сама да решавам кога да се потопя в дълбокото. Купила съм си две много дебели книги за момента, когато реша, че е дошъл моментът.
Лелея за театър.
Факт: съдбата ти праща само толкова, с колкото можеш да се справиш.
Проспах новогодишната вечер. Събудих се от залповете навън, неадекватна и увита в тънкото одеяло, което ни служи по-скоро за декорация. Измих си зъбите, преместих се в спалнята и продължих съня си. Събудихме се преди детето и всичко беше както трябва. Очите ми не изместват вниманието си от мъжа. Предлагам му се, храня го, млякото, детето, новата година. Обсъждаме пътуванията си с баница в устата. Детето ни гледа, кръглите му сини очи имат винаги толкова различни неща за казване. Искам когато порасна да помня точно този първи януари. Нямах махмурлук, но имах семейство.
Тегли се филм. Бил изненада. Ноктите ми - пурпурни.
Захранвам детето си, което ми коства много повече мозъчен ресурс и енергия, отколкото съм очаквала. Личи, че избягвам да натоварвам мозъка си, защото физиката ми е подложена на достатъчно голямо изпитание. Приемам само поезия и леки разговори по повърхността, за да мога сама да решавам кога да се потопя в дълбокото. Купила съм си две много дебели книги за момента, когато реша, че е дошъл моментът.
Лелея за театър.
Факт: съдбата ти праща само толкова, с колкото можеш да се справиш.
Проспах новогодишната вечер. Събудих се от залповете навън, неадекватна и увита в тънкото одеяло, което ни служи по-скоро за декорация. Измих си зъбите, преместих се в спалнята и продължих съня си. Събудихме се преди детето и всичко беше както трябва. Очите ми не изместват вниманието си от мъжа. Предлагам му се, храня го, млякото, детето, новата година. Обсъждаме пътуванията си с баница в устата. Детето ни гледа, кръглите му сини очи имат винаги толкова различни неща за казване. Искам когато порасна да помня точно този първи януари. Нямах махмурлук, но имах семейство.
Тегли се филм. Бил изненада. Ноктите ми - пурпурни.