писането невъзможно

аз не мога, не мога
мъча се, но ми липсва хаосът
копчетата ми са подредени
мечтите
клечките и кибритът

постоях малко на неудобно
поживях на топло и студено
той дойде и попита
какво правиш
и се обърна към телевизора
той дойде и попита
как ще кръстиш сина си
те бяха там по едно и също време
докато си подреждах копчетата
и колосвах планове

жена, която иска да разкъса своя любим
да плаче, защото няма билет за него
да иска, а да не може

две усамотени котки
спряха и побъбриха на иврит

жена, която иска да избяга, но не откъм
а към, защото друга посока не знае
брои до десет и скача

обесването

Изключително рядко имам мнение по политически въпроси, а те повечето са политически. Аз съм страничният наблюдател, който просто гледа/чете новините. За базова информираност така. Прибирах се и чух тътена от броженията пред Народното събрание. Представих си, че ме спират журналисти и ме питат защо не участвам в протестите. Проведох си следния диалог:

-Вие защо сте встрани от тълпата?

-Бих била част от нея, ако не изпитвах див ужас от тълпи. Още повече агресивни такива.

-А вашите сметки за ток и парно?

-Услугите на Топлофикация не ползвам, а сметките ми за ток за адекватни на потреблението ми.

-Не сте ли съпричастни към съгражданите си?

-Отчасти да. Но не мисля, че повечето от тях знаят какво ги мотивира, още по-малко знаят какво ги очаква, ако доведат държавата до пълна анархия. Протестите са просто дълго акумулиран гняв срещу всичко.

-Благодаря.

Тези работи се случват в главата ми в деня на обесването. Сутринта ми започна с битов скандал от балкон в Младост, в който мъж се опитваше да замери жена с камък, защото си изхвърляла боклука през терасата, а тя стоеше надвесена от първия етаж с метална лопатка в ръце (доказателството за нейното провинение). Ето на този рунд българинът гледаше сеир и звучно облизваше мустак заедно със сутрешното кафе и цигара. Няколко часа по-късно, на влизане в метростанцията един протестно настръхнал дядо щеше да ме намуши на пръта на трикольора, не нарочно, надявам се. Какво звучно отмъщение. Какъв войнствен ден. Народът срещу ББ, ЦвЦв и други разни инициали. Не съм достатъчно компетентна, за да изкажа мнение по случващото се, но знам, че това, което виждам вони на разруха и бяс отдалече. Отключени са полюсните реакции, което някак ме кара да мисля, че българинът плаче да бъде озаптен със здрава каишка. Здравей, здравей, Ким Чен-ун!

токчета

жена върху токчета
печата с машинописна точност ч-та по улицата
навярно са тънки и високи около шест сантиметра
полата ѝ е тясна, а крачките бързи като в тревожен съспенс
може би торсът ѝ е приведен леко напред от забързаност
а зад косите ѝ остава кестенява мъгла от парфюм
не я виждам, но си представям, че върви срещу времето

14.02.

Излезе новият брой на Жената днес, за които не съм писала от почти година. Всъщност за никого не съм писала много отдавна. Текстът ми този път е по темата Дългът към удоволствието; в списанието има думи от Елица Николова и Албена Тодорова, което е сериозна причина за четене.

На излизане от къщи буквално заварих Валери пред входната врата със снопче лалета и кутия шоколадови трюфели. Целувахме се дълго и закъснях.
(И да, аз съм последният човек на света, който не е чел Майстора и Маргарита, затова поправям пропуска сега.)

Ще ми липсва виното тази вечер.

равносметка

Докато тялото ми доказва, че
не бива да си правя планове,
извличам сили от бавното правене-
наблюдаване, оценяване, консумиране.
Да спиш е хубаво, откривам.
Да готвиш за мъж е смислено, знам.
Да очакваш дете и да умираш от страх е нормално.
Чета, смея се и се закашлям, дори
самотата не ми пречи през деня.

тайни неща

Не знам какво е било времето в последните 6 дни. Още съм със същия анцуг, никой не е казал, че трябва да си сменям и болничното облекло. Гледам се в огледалото рядко, защото не харесвам лицето си без грим. Нокътните ми плочки изтласкват малки бели петънца, които не помня на липса на кой витамин се дължаха. Толкова много мълчах и лежах, че почти чух как част от мозъка ми погива (онази, която не повърнах). В такива състояния обикновено си сам, за да можеш да разбереш кой и какво всъщност ти липсва. Леко съм отслабнала, разбрала съм някои неща за себе си.
Романите ме дразнят. А разказите как ме дразнят! Разказът е форма, която не разбирам, може би защото не обичам всичката епистоларност, набутана в няколко страници. Под секрет - не чета разкази, освен ако под тях не пише Елин Пелин или Йордан Йовков. Неспособна съм да се концентрирам в нищо, ако поне 3 неща не ми пречат. Духът има нужда от съпротива, духът ми има нужда да ми е тясно, неудобно и стресово. Творческите ми пориви са кратки като инжекции. Не ме интересува. Не пиша разкази, така че не дължа на никого супероригиналност. Ако мълчанието трябва да се превръща в език, обичам езикът да е оголен от излишности. Често повече трия, отколкото създавам.
Мъжете не се разнежват от бременни жени. Моят мъж не се разнежва от бременни жени. Понякога вечеряме и забравяме, че бебето е там. После си лягаме. Над главата ми не блести ореол, нито той се прехласва по уголемените ми гърди. Носенето на живот е твърде митологизирано за тази къща. Понеже съм мъничка и още никой не вижда леката издутина под роклите ми, се налага вербално да аргументирам решенията си. Дори пред мъжа си - "не понасям месо. Да, още. Не, не знам докога ще продължи" или "яде ми се жълта супа. Жълта значи пилешка и застроена. Никоя друга супа няма да ме накара да се чувствам добре." Но мъжът се държи така, както му подаваш. Здрава съм като кобила и нищо досега не го е накарало да трепери за мен. Защото освен здрава, съм и принципна, целенасочена и безкомпромисна. Обикновено това не предизвиква талази нежност.
Заглеждам се по бельо и сънувам секс. Обикновено е с жени, в такива случаи аз съм мъжът. Споделям на мъжа си, а той директно ме обявява за луда. Аз по-скоро се питам какво иска онази стресирана част от тялото ми, която също се готви за нещо голямо. В очакване на голямото забравя за по-малките. Милата ми.
Хомогенност на ролите се постига трудно, а може би не трябва. Може би всяка трябва да е ясно разграничена от другите.