С

2.4.12

Синьо като два синчеца от родния край
Толкова светещо флиртуващо синьо
Синьо като последните и първи надежди
Размахва лъчите
Най-нахалното синьо
И викът на чайката
Порязал във екстаз небето
Синьото от което се сгъстяват облаците
И настръхват мъглите от
Синьото което не познава междинните тонове
Най-щастливото синьо, то не съдържа тъга
Не обхваща ридания
Не стъпва синьото върху тъжни стъпала
То вика сутрин подпряно на петите си
Честити на нощта че си тръгва
Синьото синьо разбива на прах
И на пух острата бръчка на веждите ми
Свободата започва със С като синьото
Синьо като двата басейна в очите му