снимкатаКрайностите.Често им посягам, като знам, че нямам нищо за губене. Един order confirmation и едно необичайно задъхване по-късно, вече съм светаго духа. Когато адреналинът не идва при теб, ти си адреналинът. Виждам статуси на мъже от живота ми, помня как смятах за супероригинално да напускам дома им, оставяйки малка бележчица. Помня схванатите мускули и синките по кожата. Слабите места, слабостта да се оставяш от време на време да те вземат и откупят със силата на опита и мъдростта. Цялата бях едно слабо място, красива медуза, странната птица, която не е имала лош първи секс.
Сега не е важно. Сега съм съпруга. Понякога дори не говоря. Потапям очи в чинията, чашата, книгата. Забравям какво е било, склонна съм да забравя какво и ще бъде. Ако можех, нямаше да съм така детайлна. Тялото ми, така привързано към мозъка, хрипти и подсмърча в някакъв негов си бунт. Не пия вода с часове, храня се с храна, която не виждам, не помирисвам. Пуша, защото мога, чакам да ми забранят.
Малките спасения са в онлайн пазаруването и еротичните сцени между Хаджиме и Шимамото. Сама не зная от какво се спасявам. Леопардовите обувки, които толкова харесах, знак ли са, че опростявам?Толкова съм втренчена в липсите, че ги изопачавам.
