анонимен

Anonymous беше приятна девиация от лекциите по ренесансова литература. Изобщо не го гледах със съзнанието, че съм наясно с историята. Това си беше отделна история. Рис Иванс се оказва актьор-изненада. Лорд Оксфорд да е Шекспир? Едва ли. Изключително добри мъжки гласове, преекспонирана театралност в пиесите в Globe, костюмите на героите сякаш не отговарят съвсем на епохата. Не вярвам, че Марлоу е бил чак такъв азазел, нито Бен Джонсън - такъв наивник. Сърце академично не ми дава да вярвам в повечето неща във филма. Но е забавен.
Пожелавам ви да го гледате без превод и да се абстрахирате от българския постер. Има защо.