Ramalama слушам сега. Подпухнала съм като кисната в кисела водичка. Mомиченце. Странни видоизменения - кутрето ми осми ден е с удвоени размери. Кутрето ми е поело всички световни проблеми и ще едрее все повече. Искам да си ходя vs искам да изчезна. Кутрето е еманация на това как можем да създаваме огромни неща от малки неща, да ги обръщаме в катаклизми.
Сутринта намирам кофичка от йогурт страчатела под холната масичка с облизана от езика му лъжица. Не харесвам йогурт страчатела, но езика му бих близала завинаги. Намирам го очарователен. След като и този месец не станахме родители, той каза спокойнощесиимаме и ме стисна по дупето утвърдително, както правят добрите мъдри мъже, които смятаме, че нямаме, а те всъщност са точно такива - добри и мъдри. Повтарям си, че всичко е наред, всичко ми е наред, ще си поръчам мебели, матрак и мивка, слънцето ще светне, ще остана по презрамки. Само мъничко спокойствие и много лято.
Оставих лъжицата потопена в моята чаша с кафе, флуидно свързани.
Последно не можах да разбера кое е по-вярно - че интелигентните хора не са способни на щастие (по Хемингуей) или че щастието е талант и е отредено на малцина (по Милена). Щастието е облизана лъжица?...
