аз искам да те помня все така
с апетита на крушенец
и едрите плещи на които носиш
тежки класове мечти
и гърлото ти като пещера побрало
моравия смях и сутрешни прозявки
и твърдите ти пръсти
и четката за зъби
да ги запомня че не зная
кога и колко пъти ще изчезнеш
ще забравиш да се върнеш
ще стоиш където си без връзка
и отвързан
тогава ще са нужни моите усилия
и спомените да те върна
всичко запечатвам фотографски
за да мога пъзели да подредя
и масата ни за вечеря
и каквото е разместено да зная как
да бръкна в шапката със фокуси
и да наместя
снимка
