Изток

20.4.21

Русата пръст на земята, която

е пуснала корени

вътре в гърдите ми,

бие равно и топло

и дъхът ѝ изпечен 

се влива в сълзите ми.

Тук юли царува и 

празнува в зенита си,

тук пуска всеки свой син

да опари петите си

и после угася в морето

своите дивни горещници.


В тази тиха и бавна земя, легнала като заситен смок,

с единственото си кобалтово око отгоре ни наглежда Бог.