кокичета

8.2.21

Стоят изправени във зимата,

вдигнали ръце нагоре,

за да овикат тленността.

Само главите им гледат надолу,

където е попил споменът за бяло,

в топлата кал на сътворението и смъртта.

Чудесен слънчев ден за погребения.

Нацъфтели са жени на алпинисти,

тежат сърцата им под снежния саван.