скица

25.1.21

Бял чаршаф непоклатимо свети

в сивкавия акварел на предиобеда.

Захванат с три зелени щипки,

само хуква като куче подир вятъра,

а вятърът изтиква тялото на облака

далеч от купола.  


Става светло като в класна стая.

Януари се завърта в шизофренния си танц, 

със който се разделяме.

Той хвърля кръгъл лед в лицето ми -

за да ме заболи, но не и да остави рана.

По-скоро е пробуждане.