Роклята на Девата е синя,
очите не изпускат младенеца,
а в прозорчето зад нея се вижда
оживление. Сградите са от фламандско лего.
(Накъдето и да погледна, винаги първо търся
отворения прозорец).
Но нещо в роклята ме удивлява. По ръба ренесансово се усмихват
скъпоценности. Оставила е книгата настрана,
придържа дясната си гърда с ръка, носеща не един,
а два пръстена. Корунди. Младенецът е притихнал
в очакване на капката.
Синьото студено небе
на роклята прикрива тялото, като че ли
е съществувала винаги без утроба и без крака.
Царствено безразлична е към ореола си.
