нос Тя

1.9.20

Тя свали сакото си с едно движение, в което

погледът пропадна. И остана

там, на бялата ѝ рокля. Две цигулки свиреха под роклята.

Шията ѝ беше гола, косата бе след жътва.

Зъбите ѝ - млади, живи, зад уста,

която вече всичко е прочела.

Светна изведнъж гласът ѝ,

изстреля в тъмното лъча си

алтов, тесен, плътен

и изчезна.