Тя свали сакото си с едно движение, в което
погледът пропадна. И остана
там, на бялата ѝ рокля. Две цигулки свиреха под роклята.
Шията ѝ беше гола, косата бе след жътва.
Зъбите ѝ - млади, живи, зад уста,
която вече всичко е прочела.
Светна изведнъж гласът ѝ,
изстреля в тъмното лъча си
алтов, тесен, плътен
и изчезна.
