"Видях падаща звезда"
каза мама и си легна,
непожелала.
*
Жената албинос
с розовия пояс и
крака със слонска кожа
взема автобуса в 6.
Ганеша на три седалки.
*
Звездите тук са близо
като зърнена закуска в паничката
на моя син.
Не е трудно да си космос сам,
с извита шия и отворена уста.
Не е мляко небосводът,
а индигово око с миопия.
*
Багажа си събирам в малка чанта.
Аз съм в своя август -
жена, родила синовете си,
направила си дом от къщата,
пристегнала колана на мечтите си.
И какво ако отпусна тягата?
Какво ако ме завлекат вълните?
