Преминах през какви ли не ужасни състояния през двата месеца дълбаене и чегъртане. Самоомраза, свръхнарцисизъм, превъзходство, нетърпимост, яд, гняв, фрагментиране на хора, проектиране на мои неща върху други хора, клето, клето писане в дневник с дупка, от което ми идеше да крещя и блъскам като дивачка. Все още не бях отворила да зачета повторно нищо от написаното, до днес, когато гугъл драйв изплю едно стихотворение. Задачата беше писане на поезия, а подзачата - да изберем образ от подадено стихотворение и да го използваме в свое собствено. Ето го:
на Силвия Плат*Един лимон,изпълнен с удивлениеме гледа през прозореца.Луната меко регистрираизчезванията и появите.Тя губи яйцеклетки тъй красиво!Тъй пленителна е в шизофренната си пунктуация!Да я обичаш значида обичаш липсата,страха от нямане,незримото запълване на същината,целия анфас със дупките.Тя тъй добре ни служи за метафора!Тъй хладно ни подава огледалото.
*Интересът ми към поезията на Плат е добре известен. Това е басейн, в който скачам по корем, без никаква техника, с неуместен кураж. Тук буквално и безрамно съм ѝ взела някои метафори.