Съскат роклите от шкафа.
Повлекана с повлекана!
И гола да стоя по профила си
пак ми стига. Мига безпристрастно
дантеленото минало и очаква пак
да го мечтая. Но в момента ми харесва
тази супа от коприна с мляко. Воалът
на окситоцина. Ухажва ме една примамлива
идея да не правя нищичко освен
да съм заслушана в морето риба. Да
бъда сол. Какво изкуство е жената
да обича в себе си жената!
