All you can eat: спагети aglio, olio e peperoncino и походката на мъж, взел душ след тренировка.

Пребивавам в идеите и се учудвам, когато нещо все пак успее да ме изтръгне от равнината. 

Сама

 Няма ти и той,

кого да обвиня за собствената тленност

и кого да натоваря за нещата, които не правя.

Парализиращо осъзнаване,

няма кой.

Тук съм, но без да мога да мръдна.

Бягам, но кръвта ми тежи,

освен когато

изписвам съня в едно интравенозно

земетресение.

Висока е поне 172 см. Или и три. Има дълги крака, които завършват в силни, заоблени хълбоци, а по себе си винаги носи нещо червено. Коланче, панделка за косите си. Виждам я как снове из къщи, чувам я как общува с чашите, чиниите, спалното бельо. 

Чувствам как не ѝ стига.

Редува паузите с мощни кръвоизливи.

The blood jet is poetry.

There is no stopping it.

 Събудих се в нямо небе.

Порите му бяха свити

и сумтеше. Не прибоят

се изливаше в ушите ми,

а уличните обертонове.

Още съм риба. 

Упражнение III

нямаш сили

не дай боже воля

за нещо откачено

(като разходка по Графа)

имаш си планове

за ананда баласана

експресо

Казвам ти, странно е.

Снощи ми се стори, че ултра-

виолетов е станал памукът. 

Зарових се под възглавницата си,

вместо яростно да я стискам под себе си.

Сънувам гъсто. Книгите ми 

се процеждат като черно еспресо

между двата лоба. Отново ще спирам

еротиката, защото не мога. Предавам се

на този вортекс от паранормални явления.

Сутрините вече не ме правят нежна, а

гледаща гневно старица. Два бели косъма

на дясната вежда. Само практични покупки,

само по две срещи в месеца. Мъжът ми ме

търси във тъмното, но сме заспали на два различни

етажа. Как да му кажа?

Познавам си тъмното и не искам да му

давам от сока му. Там съм плувала най-

уверено и най-първично. Оставям се флотираща

в черния сок на тъмницата. Няма страх, само 

дишане бавно, дълбоко от нищото.

метафори

Защо не идвате, защо не ви се говори?

Нощем чувам мощната ви стридулация,

разхвърляни под прозореца тънки антени

улавят и губят на бис своя сигнал.

Страх ме е, че само ви преча,

че вие сте вътре, а аз съм извън.

Искам като вас да приспивам крилата си

и да се будя през юни от нимфически сън.

 Днес беше зле. Ти вероятно знаеш как е - децата тръгват назад и всичко, което представляваш, отстъпва, отстъпва. Работата ти, пазаруването, яденето в печката, ах, да, писането. Паниката заселва гърлото, очите. И снощи тази невестулка от съня ми, която беше захапала здраво дясната ми ръка...

Все пак една от всичките ми ръце трябва да оркестрира другите. Или не? 

Понякога те виждам. По-скоро чувам как шумолят полите ти, когато се обличаш сутрин. В 4:30. Чаят ти. Мразиш ли пейзажа през себе си? А харесваш ли го? Познавам как любовта засяда в гърлото на майката, докато се чуди как да избяга за малко от децата си. Как им иска прошка, но и не съвсем — че иска да бъде сама. Обличаш се и сядаш да пишеш, почеркът ти променя курса си непрестанно, драскаш, отричаш и отсичаш. Накрая остава нещо друго. Е и? 

Всяка буква е контракция. После идва редуването на реалности - битът, трансът, битът, трансът. Но аз нямам ръкопис, който да оставя, пред блока няма бряст, не знам дали в живота на мъжа ми има друга, никоя не ми е звъняла. Оставям лицето ти тук, разделям се от теб. Ако можех да ти се обадя, не бих.

 Деветият месец винаги срязва удобството.

Мускулите за забавят, докато мозъкът бърза.

Не е време за нищо, докато е време за всичко.

Световъртеж, пропадане, побеляване.

Усещам, че когато ме е страх, имам нужда от асани

- да стоя повече вкъщи, но с отворени прозорци навсякъде.

Парализирана съм като плячка

-та на мисълта си.

 части от нас винаги

като косата на вятъра

ще са вплетени

упражнение II

 Черен

ръкопис 

петмез от май

горчивка от септември

между чили кон карне

и давидоф контражур

черен

амур

Re-

Раната е превързана.

Кървав залезът облива склерите,

езикът се превръща в пеперуда.

Докато пепел

упражнение

 ТИ, престъпен демон от кладенеца

на роклята ми, от ръба, от чашката, от

сгъвката, видян и изгълтан с двете

очи и с устата, която мълчи

и ти мълчиш в тази трансгресия, в този танц,

в това действие, в което ролите нямат

пол, а само дъно, но на дъното

вода, огледало, течен тис, течен ти,

който се чуваш, когато крещиш,

а когато мълчиш - още повече.

Днешни

 Send message.

Authenticity is a lie.

Зареждане на още публикации.

Машина за мъглуване.

Гледай собствения си живот, не се фиксирай в чуждия.

Можеш ли да приемеш някого, без да го разбираш?

Learn from Water Mercuries.

Като почнеш и ти...

Vespertine

Мълча с хтоничен трясък.

Изречението се препъва в коленете ми

и само сричка се изхлузва, не——

поискана. Съска неспокоен сокът

на лошата граматика, на бедния

речник, на психосоматиката. 

От дни неяли, стиховете ми ми викат

Дръж!

Отдолу изпълзявам аз

с нож, змия и няколко подземни кучета.

Сава на 2

Какво се вижда от малката количка, с която профучаваш? Паячета, мравки, тревички? Твоите жълти намерения, околовръстният път на раздялата с мама. 

Ето ги двата ти разранени палеца. Съединител и Спирачка. Всеки дрифт с червена количка води до още кръв. Как ли ще треперя след 16 години, когато искаш ключа за колата? Не е ли забавно как твоето уверено детско шофиране е в пълен противовес с моето неуверено възрастно. Как вземаш страха ми го правиш на пух и прах пред очите ми...

2 години от твоето изгряване от корема ми. Объкрвам се всеки път, когато се опитвам да обговоря чувствата си към теб, дните минават като примигвания, старостта ме застига шеметно бързо, усещам се тленна край теб и в същото време жива, безспорна. Няма времепространство за размисли, има интензивно, яркочервено обичане. 

Къдрица. Очички копчета към утре. Нова бръчка край устата ми. Бързи силни крачета. Моят разбит кръст. Твоите примитивни думи. Моите побеляващи коси и все по-избеляваща памет. Твоето устремено рисуване, твоите ясни граници, твоята усмивка от сутрин до вечер. Моето вслушване.

След твоето раждане се преобърнах. Беше най-болезненото и най-щастливото пристигане на място, на което не съм била - в мен. Интензивността на първата ти година отстъпи място на сангвиничното ти живеене в новосъздадения сезон у дома, вечното лято. Изпробва всяко стъпало, от което може да се пада, откри огромната привилегия да имаш брат, брат като "Мами", както го наричаш, неусетно преобрази семейството ни в търпеливо и суперадаптивно цяло. Благодаря ти за тази мощна лъчиста енергия, с която светиш около нас, мили мой Сава! 

Навършваш the terrible two в пандемия и страховити властови безчинства. Мъчно ми е, че това е светът, който ще се отваря пред теб. Откакто съм майка, разбирам все по-добре хората, които не желаят да имат деца именно заради света, в който ще трябва да ги гледат. 

Скоро татко ти ми каза, че съжалява единствено, че не си ни се случил по-рано. Аз пък знам, че се роди тогава, когато трябваше, след един сеизмичен лъвски рев в зоопарка. Кръстихме те с първите букви на татко и бате, името ти те извика, момчето ми. Как съм си мислела, че мога да имам някое друго дете?!

Обичам твоя футбол за десен крак и пица с вилица в лява ръка. Обичам как спиш, излегнат върху цялата възглавница и как винаги си готов за още няколко спускания от пързалката. Обичам смеха ти като малки конфети!

Как минава времето, мило мое дете! Как не искам да пусна бебето и как е трудно да не стискам здраво. Дано растеш здрав и щастлив, Сава! Честит рожден ден!

 След взрив на ярост тялото ти увисва във въздуха.

Устата пресъхва и рано следобед осъзнаваш, че ти

не си яростта си. В стомаха ти - спуканият балон

на години мълчание.

 До какво имаш достъп, до което аз нямам?

Сякаш съм го имала преди и после ненадейно

съм загубила следата му.

- Ще ти кажа. 

Желанието да желаеш.

15:25

В бадема гнезди гургулица.

Вятърът подема песента ѝ

и я гаси далеч извън двора.

Някой цепи дърва, дете вика майка си.

Лек хлад като исо по кожата.

Ихтиология

Имаш си рибка.

В аквариума две,

навън е проста аритметика.

*

Хубав нов парфюм.

Хубав нов парфюм?

*

Течни граници без никакви ограничения.

Ако се влюбиш само, ми кажи.

*

Хлъзгава и бяла, тук-таме със синки. Рибката.

нова луна

Няма те както татуировките
се заличават, обгорени от лазер.
Блед печат в писмото на галактиката.
Или диск със музика, който няма къде да сложа.
Втренчена в твоето нямане, опитвам да запълня
липсата. Както синът ми запълва очите на свойте
нарисувани кибергерои. Не ги запълва всъщност,
а измисля съдържание.

Събота

Сънувам как прегръщам дядо. Мъртъв е, но топъл. Толкова ми се плаче в прегръдката му.
И после най-обикновено ставане в 7, първите 4 минути до горещото кафе и болезненото разпукване на деня в мен. Отварям служебния си мейл и дълго мисля за едно писмо на клиент - докато тичам, докато чета, докато се къпя. Винаги лесно се идентифицирам с по-слабия.
В последните година-две съм отгледала страхотно желание да казвам истината. Вероятно това също не е съвсем полезно за мен. Чия истина? Лека-полека проумявам, че съвсем доскоро съм била абсолютно заслепена само от своята.
Нищо особено не се случва в битов план. Гледам годините си върху опаковките на крема за лице, гледам годините в статистически данни, гледам годините като абстрактно понятие, което очаква нещо от мен, но не ме е страх от тях. Страх ме е да не загубя разсъдъка си и да умра без връзка с мозъка си. Това например.
Много исках да напиша нещо за ревността, снощи много дълго писах в ума си този текст, докато миех тавата от рибата, но сега всичко се изпари. Навлязох в самодостатъчния си модус и ще се върна след няколко дни. Предвидимо циклична съм,

-

Аз нямам теб и ти мен нямаш.
Близо си, планински, зеленееш
във окото ми, навес или мъх,
в който да изсипя плитката си
или своите съмнения. И спрях
да искам да си всичко или да кръжа
около теб за малко от лъчите ти.
Тази свобода в неискането! Опакото
на стремежа.

Друг тип умора е това. Домоцентричност и желание да си свърша работата прецизно, без да ощетявам децата си много. Изтощение от повторението на дните и страха за здравето. Тъга по лятото, което ври и кипи от логичен обществен бунт, и в което няма нито една радост. Мисля, че даже вече и не очаквам радост, което пък може би е резултат от освобождениято от всякакви очаквания. За добро или лошо.

Beautiful soup

Супа от риба,

добре подлютена. Дай ми да сръбна

от топлия фосфор на твоите перки,

твоите перлени кости дай да намеря.

Дъхът да излиза червен през носа ми.

Супа от риба, ще се омъжа повторно

за девесила ти, цъфнал като прясна рана,

ще го втрия в тъгата си, ще изстискам

лимона ти и през бистрата слюнка

ще изкапят сълзите ми. Мила чорбице,

мила рибена супа.

Ти поникваш,

нямо тяло,

нямаш тяло,

гласа си чуваш отдалече,

патериците ти са хвърлени

за всеки случай, 

за да обориш подозрения в зависимост

и от синя да те видят алена,

да не би, да не би.

Самуил на 7

Мило мое дете,

Малко преди да се родиш България се тресеше от протести, а сега, в годината на седмия ти рожден ден, светът боледува. Съжалявам, че толкова рано трябваше да изпиташ толкова много негативни емоции накуп - тъга, липса, отегчение, яд, разочарование, страх - но си здрав, а това е най-най-най-важното.

Порасна ужасна много, вече те наричам "мъничък мой", само докато спиш. И твоето НЕ порасна, оборвайки всекиго с безупречната си детска логика, но и с нещо повече - с твърдя позиция. Чух толкова много "досадна си/ тормозиш ме/ много ме нервираш", видях толкова много палци надолу и толкова пъти името си задраскано... Аз ти казвам "обичам те", а ти - "обичам те, но понякога...". Да бъда твоя майка означава да живея с "но", да оглеждам обичането и мразенето, да се вслушвам и приемам. Някой ден ще ти припомня колко много пъти нарисува любимите си анимационни герои, как проиграваше ситуации с тях и ги наричаше с имената на приятелите си, които вероятно ти липсват безумно. Ще ти припомня първото ти каране в скейтпарк или падналите ти зъби, които оставяш като сувенири из къщи. И през цялото време...

...Сава толкова ме нервира, че ще надам вик до Специфичния океан!

Седмата ти година те еманципира още повече. Както с всичко досега, сам постави своите начала - сам започна да четеш, сам си търсиш каквото ти трябва в интернет, сам си лягаш и къпеш, сам си мажеш филии, сам преработваш чувствата си. 

Нарисувал си рисунка на гледащ страшно Мао Мао, всъщност Мао Мао си ти.

-Защо гледаш толкова лошо?

-Защото съм изгубил невинността си.

Понякога се чудя с какво провокираме определени реплики и реакции, нали уж се стараем да разговаряме спокойно и разумно, нали следим най-добрите практики от книгите и от традиционното възпитание, нали уж сме като всяко семейство, в което мама и татко поставят границите, а детето ги тества? 

Да, доста съм гениален и легендарен.

Също така си муден, мързелив, обидчив, инат до последно. Най-често се караме за това, че имам проблем с твоята леност и сръдливост. Предполагам, че това казва доста за мен самата и проблемът си е изцяло мой. Помня как по време на карантината успях за един блажен период да се оставя на течението, да те приема какъвто си и да се усмихвам на нещата, които ме дразнят. И в мига, в който животът ни започна да укрепва, отново обърнах радара си към теб. Съжалявам за това, че понякога забравям, че ти си си ти, а моята взискателност си е лично моя. Съжалявам, че не мога винаги да съм дзен балансьор и благ коректив, опитвам, но понякога просто му изпускам края. Сигурно невинаги намирам точната дума, но ти винаги ми връщаш топката и рано или късно се окопитвам. Да бъда твоя майка означава винаги да наблюдавам колко изсмукващо и парализиращо нещо е перфекционизмът, как в него няма никаква радост, никаква утеха, той е деструктивно и откъсващо желание, което те разделя от теб самия, от децата ти, от другите. 

Искам само да кажа нещо. Когато ми говориш толкова силно, ме заболява гърлото!

Така е, скъпи мой, понякога всички ни заболява гърлото (засяда ни буца му казваме). Има моменти, в които просто те поглеждам и сърцето ми аха да избухне. Изумителна любов, несравнима, спираща дъха отвъд-любов. Ти си чувствителен, съзерцателен, умен млад човек и дано винаги привличаш добро към себе си!

Пожелавам ти да си здрав и да започнеш първи клас както си му е редът! Пожелавам ти когато падаш, бързо да ставаш и да не се отказваш! Ние с тате сме тук, когато имаш нужда от нас. Благодаря ти, че дойде преди 7 години в онази новолунна нощ. Обичам те!

6, 5, 4, 3, 2, 1

пълнолуние

Оставям ти твърда бисквита за утре,

оставям ти сребриста закуска.

Плаж

Иска ми се шапка колкото чадър,
бяло скривалище от черни мисли
и от теб, и от теб.

Past participle*

Seen

Seen

Seen

Seen

Seen

Seen

Seen

Seen

*note to self: see also active and passive voice