всичко ще бъде наред, мила моя
и гаредеробът ти, и главата ти
просто изхвърли излишното

остави си нещичко само за цвят

роднини

обидата се превръща в погнуса,
боже, ставам ли все по-лоша?

да губя почва, но трудно да избухвам.
тате, нещо си забравил да ми сложиш.

от мухата - слон да си направя.
мамо?

а трябваше

никой не обича мъжа както той сам себе си

докато майките ни ни учеха да бъдем красиви и умни -

(патерици) -

пропуснаха да ни научат на това

Аз искам да те помня все така...

...но с този характер, едва ли.

So goodnight my dear
Hope you're feeling well
Hope you're feeling very clear
In this song and rhyme
Thoughts of changes that
Keep ourselves intact

чисто, гладко и неуязвимо като статуя

първа нощ в която не те сънувам
и се будя с усещането за нещо пропуснато

може би най-накрая турчинът ще ми проговори
ще ми изтрие стъклата

щом стиховете са ти по-важни от щастието...
каза тя и ме върна на темата

тоя гняв който бликва
пред изтичането на времето

салатата ми "Ница", изядена на пейка, с подвит крак и тази готина госпожица

още съм гладна. сандвич с топло хлебче и сочен домат. музиката нежно циркулира.

не вярвам в съвпадения, нетуъркинг и на хора, които не пият вино

semper femina

очевидно е, че ми се танцува много.

никой не може да ме обвини в статичност.

бум бум бум бум бум

говори му на друг език, когато се прави на интересна
за да я попита какво и защо
за да види как устните ѝ произнасят думата
и се киска след това
стиска 
цял лимон върху месото или рибата
и параноично подрежда след себе си
можело ли да потанцува малко в хола пита
може естествено казва той пусни си музика
и тя вдига не много дългите си но силни ръце
и подскача по гащи
вика по музиката
гласът ѝ е лиричен сопран с опушени краища
но пък краката ѝ едва докосват земята
и стърчи ѝ нагоре косата

няма сатурнови дупки. има Сатурн, има и дупки, всичко друго е един от начините, по които бих могла да си обясня рекапитулациите, които ме налягат преди деня на рождението ми.

ами какво. много неща.

например:
жадната за внимание мухла в мен
от друга страна жената, която харесва парадоксалните си черти
(но мухлата взема превес)
привързаността към драмата
бавното порастване
ровенето в много, много дълбоки тайни. хиляди сълзи на безпомощност (ето, пак Драмата).
заобичването на поета в мен
избутването на интелектуалните граници
разрушаването на емоционалните
негативизъм към най-силно обичащите ме
излишно благоговеене към имагинерни авторитети
стоене гола и боса пред най-отвратителното си лице (може би единственото истинско)
назоваване на неща, от които се срамувам
ревност към деца
приемането на детето ми такова, каквото е
нежността
одобрението в огледалото след тренировка. одобрението преди тренировка. одобрението без грим (работи се по тази точка).
напускането на работата, която ме смазва. започването на нова и свикването с факта, че нещата могат да са леки и приятни
залитане към неестественото за мен червено в косата и връщане към любимото русо.
отказването от личния фейсбук профил
слагането на точка. колеблива, но виж т.1

и се, и не се. по всяка вероятност другата неделя ще завали.

смърт

там си,
където не съм.

живот

там си като лъч,
разтворен в чаша вода.

зелено кадифе за добро оросяване

следобедният отблясък на
фотография която ме уцелва
там където още се съсирвам

не така студено като у Вермеер
не така топло като кожата ти сутрин

air като бриз през стъклата на колата
докато минутите остъргват лятото от нас
-падат под гумите-
и имат толкова много за губене

едно момиче снима точно така
както аз помня

искам един ден да кажеш :

аз бях влюбен в поет

(не поетеса)

произнасяйки думата

с устни като пред целувка

да разбираш защо

да си спомняш защо

I starve myself to sleep
Heart broken by two

Who will claim the right to the body?

между другото

Ясно е - ако искам да избягам от нещо, избягвам всички останали. Естествено, нещото остава и добива още по-голяма острота.

Хубавите ми дни завършват с тежки разговори и оголена до кокал честност. Това обичайно ме разтърсваше за седмици, но сега съм спокойна като както когато плувам под вода. 

Неща, които вредят на връзките: статичността, комфортът, компромисът, липсата на лично пространство, презумпцията, че трябва всичко да се прави заедно. Не че не ги знаем тези неща.

В обтегнатите моменти напоследък успях да се въздържа от обичайните си буфери. Разбира се, бях много близо до нова татуировка и много близо до отварянето на стари съобщения. В крайна сметка спечели всекидневното писане.

името ти меко стреля през гърдите ми

дъхът му
на момче което е тичало през гората
езикът му
ще излекува порязаното от хартия

с времето ще ни простя

it's all right

изчезва.
прекрасен и лош,
така сам пожела белегът.

Мъж с прическа и добре оформена коса (брада). Мъж с хубави очила. Мъж с цветни чорапи и обувки. Мъж с чисти ръце и къси нокти. Мъж, който готви и разбира от храна. Мъж, който не се оплаква. Мъж великодушен. Мъж, който не тропка за внимание. Мъж с хубав смях. Мъж, който спортува. Мъж, и изобщо човек, който може да се смее на себе си.

козата е тук!

Не бях се хилила така от не помня кога. Мерси на Радостина, която се сети най-напред за мен, когато се случи с 2 покани за иберо кино. Кралицата на Испания е точно каквото обичам в испанското кино - колорит, нелепици, автоирония, шаржови персонажи. Един такъв окръглен сърцат смях ми предизвика, застана между мен и решението ми да страдам достолепно за тленността на живота и ми каза "посмей се, момиче, покажи си зъбките"!
После и хумусът в the clock ме вдъхнови да потърся как мога да си направя и аз такъв - фосфоресциращ и приятно цитрусов.
Хубава вечер.
Мисля си как неслучайно срещам определени хора и се сближавам с тях. Макар наглед да нямаме общо. А и имането на дете от страна на единия често може да се яви като пречка за другия. В повечето случаи имам късмет приятелите ми да не дават вид да им пречи моята родителска тревожност. Много искам да кажа на приятелите си благодаря, че няма нужда да ви обяснявам.
Обзела ме е еуфория от наближаването на морските дни, в които съм най-пълноводна и с най-добра връзка със себе си. Още малко и ще навърша 32 на морския бряг. Колко по-добре може да бъде.

това слънце!
тази музика, която се уча да слушам с радост,
морето, в което ще плувам надълго и нашироко,
защото познавам дъното и съм спокойна.

да ти се дивя толкова много
да виждам кой си и пак.
така цяла вечност.

тялото помни дори неслучили се неща
генетична отдаденост на екстаза

"Не може всичко, как. Не може да имаш това, което искаш. Нали имаш череши, боровинки, грозде." (Албена)

Ами ако смокинята е била моят разговор с Господ?

Струва си да си дръпна сега от цигарата. С последните глътки совиньон и мисли за разрязани плодове. Така и така не мога да избера кой филм да гледам, а от две седмици насам нещо в мен ужасно ми пречи да посегна към филмите... Книгата ми и тя не върви. Единствено музиката ме събира и изпраща. 

Струва си да си кажа, че днес осъзнах нещо много приятно, от което вървях по-лека към срещата със С. Няма нужда да се тръшкам, че нямам ясна кариерна пътечка и че няма да върша с отдаденост едно и също нещо до края на дните си. Може би трябва да опитвам различни неща и да допринасям в различни сфери. Може би е по-важно да се чувствам уверена и любопитна в работата си, както сега, и това ще бъда по-полезна. Като стигнах в кафенето, ѝго съобщих тържествено, като че ли някой ми беше спуснал информацията свише.

С благодарност към черешите и боровинките, и гроздето.

extraordinarily pretty teeth
beauty lingers out of reach
(deadcrush)

зъбите ти
дръж си езика

Цял ден изкарах в слушане на relaxer и за пореден път виждам колко много прави музиката с мен. "Създала си цяла история", казва Йоана и знам, че не може да бъде по-добре казано. Историята, която съм си създала, ме държи приклещена към едно неосъществено желание.

Ти обичаш страданието си.
Обичаш да привличаш вниманието към страданието си.
Всичко това не ти е нужно.

Кое ни държи там, в другото, в не-сега-то. Чувствителността? Осъзнаването на тленността в пълния смисъл на думата? Смъртта, която все по-често сее по пътя ни знаци?

Има много тъжна музика в relaxer. И точно това е релаксиращото. In happy agony we sing.

вцепенението след изумлението

никакви лунички повече
тук-там когато ги срещам, ще им казвам, че е гръмнало слънцето