ако ме питаш каква искам да бъда
ще ти кажа - муза
няма, универсална и без конкретни очи
като жените на Модилиани -
странно извънземно, красиво от всички страни
22.3.17
сготвих ни
19.3.17
искам да ти направя супа
да стрия нещо люто
да се просълзиш и да
ме помолиш за хляб
и да целунеш гърдите ми
ще бъдем чудесни, любими,
тихи и лениви като космос
да стрия нещо люто
да се просълзиш и да
ме помолиш за хляб
и да целунеш гърдите ми
ще бъдем чудесни, любими,
тихи и лениви като космос
note to self
17.3.17
винаги се връщам към онзи съвършен момент на искрено щастие
в Ирландия преди доста години
незапечатан от никаква камера
но безспорен като татуировките ми
хубаво е да имаме по една Ирландия
за да можем да се оттласкваме
когато дупката ни привлича повече отколкото плаши
в Ирландия преди доста години
незапечатан от никаква камера
но безспорен като татуировките ми
хубаво е да имаме по една Ирландия
за да можем да се оттласкваме
когато дупката ни привлича повече отколкото плаши
мила Бени
16.3.17
Мисля си как сблъскването с условностите на този свят е някакъв указател за това какво от нас "стърчи и пречи", някаква подсказка за това от какво трябва да се отървем, за да продължим напред. Понякога обаче е много тегаво, понеже ние си обичаме стърчалото и пречалото. (из писма)
Мила Бени, вече 10 дни мисля и премислям писмата ти. Уверена съм, че нещо пропускам, нещо не ми стига, нещо съм недохранена някъде, неочовечена.
Междувременно измилих име на книгата, която никога няма да напиша. Тази, от която ме е срам.
Тялото ми се отказа от мен, знаеш ли. Това тяло, с което толкова се гордеех - че съм здрава, че съм силна и гъвкава, че съм привлекателна, че имам мъжки апетит и никога не ме боли глава. Сега внимавам нещо да не рухне, а то боледува постоянно.
Мислех, че е минало отдавна времето, в което се спасяваме с музика и четене. Ма не. (скоба live)
Прегръщам те силно, пращам ти вермеерска светлина, та дано мисълта за картината да е по-силна от понятието за време и разстояние.
Твоя и с буца на гърлото, Д.
Мила Бени, вече 10 дни мисля и премислям писмата ти. Уверена съм, че нещо пропускам, нещо не ми стига, нещо съм недохранена някъде, неочовечена.
Междувременно измилих име на книгата, която никога няма да напиша. Тази, от която ме е срам.
Тялото ми се отказа от мен, знаеш ли. Това тяло, с което толкова се гордеех - че съм здрава, че съм силна и гъвкава, че съм привлекателна, че имам мъжки апетит и никога не ме боли глава. Сега внимавам нещо да не рухне, а то боледува постоянно.
Мислех, че е минало отдавна времето, в което се спасяваме с музика и четене. Ма не. (скоба live)
Прегръщам те силно, пращам ти вермеерска светлина, та дано мисълта за картината да е по-силна от понятието за време и разстояние.
Твоя и с буца на гърлото, Д.
очевидци
15.3.17
какво прерисува у мен така
че да не мога да се обръщам назад
без да се разкъсам
едната ми половина разказва на другата
какво се е случило по средата
че да не мога да се обръщам назад
без да се разкъсам
едната ми половина разказва на другата
какво се е случило по средата
лъчетерапия
13.3.17
понякога те усещам невидимо
обръщаш десния си профил към мен
гласът ти оставя сладка следа по страните ми
и всичко отново е наред
(млади сме, времето е спряло на осем и пет, на април)
покажи ми как прави слънцето, когато сме двамата
обръщаш десния си профил към мен
гласът ти оставя сладка следа по страните ми
и всичко отново е наред
(млади сме, времето е спряло на осем и пет, на април)
покажи ми как прави слънцето, когато сме двамата
11.3.17
един от ужасно странните ми сънища тази нощ:
куплет от песен на alt j, който върви като рефрен
triangles are my favourite shape, three points but two lines meet
започвам да рисувам на бял лист всички триъгълници край себе си -
виждам червения триъгълник емотикон, логото на маратонките си le coq sportif,
диамантите, с които работя, една рамка в инстаграм, тънкия плат на бикините ми
много особена картина се получи
междувременно времето продължава да ни натиска надолу
с детето боледуваме кротко, всеки с треската си, измъчен от нещо вътре
странно е това пречистване и тази бдяща умора, която ме е обгърнала
пп: по-късно слушам точно тази песен на alt j при думата triangle
Самуил се включва с неговото детско "мамо, triangle!
куплет от песен на alt j, който върви като рефрен
triangles are my favourite shape, three points but two lines meet
започвам да рисувам на бял лист всички триъгълници край себе си -
виждам червения триъгълник емотикон, логото на маратонките си le coq sportif,
диамантите, с които работя, една рамка в инстаграм, тънкия плат на бикините ми
много особена картина се получи
междувременно времето продължава да ни натиска надолу
с детето боледуваме кротко, всеки с треската си, измъчен от нещо вътре
странно е това пречистване и тази бдяща умора, която ме е обгърнала
пп: по-късно слушам точно тази песен на alt j при думата triangle
Самуил се включва с неговото детско "мамо, triangle!
женска логика
10.3.17
как само тялото се поболява, когато сърцето го тика в друга посока
или когато последното не знае кое е, къде е
или когато си загубил нещо или някого (което е същото като сърцето)
ще рече евентуално себе си
или когато последното не знае кое е, къде е
или когато си загубил нещо или някого (което е същото като сърцето)
ще рече евентуално себе си
фиксация
Като мастило се плиска гласът на Алисън Голдфрап и ей го следобеда - става по-арт, отколкото хард. Това е музиката, която ми припомня за босите ходила на актьорите снощи, с толкова секс по тях. Обичам ходила както обичам Алисън - бели, филигранни, чудати. Не можех да откъсна очи от тях. Имах треска, бях капнала, кашлях много, езикът ми беше пясъчен и все пак стъпалата!
Спомних си ни в бясна хватка с моите пръсти в твоите зъби и "овсичкитетибенкиотляво".
Спомних си ни в бясна хватка с моите пръсти в твоите зъби и "овсичкитетибенкиотляво".
1.3.17
Но не сега.
Ще се кача в кола.
Ще дръпна пръстите си от съединителя и ще потегля плавно
и бавно напред.
Ще се отпусна и ще пусна музика
и климатик,
и ще запея с цяло гърло.
Сигурно ще завали и ще знам къде да натисна за дълги, къде - за чистачки.
Но не сега,
защото през прозорците ми все ще влязат спомени.
27.2.17
Толкова искам да поумнея след всичко това. Да спра да вярвам в прогнозата. Да съм по-смела, да бъда муза за себе си.
Треперя от страх.
Сама съм срещу това.
Не го наричам ново начало, защото още сънувам старото, въртя се в порочния му кръг и мисля какво би било, ако.
По пътя нараних хора, които не заслужават. Едната ми половина ме водеше напред, другата - в скрити коридори. Не успях да ги сдобря съвсем.
Искам да мога сама.
Треперя от страх.
Сама съм срещу това.
Не го наричам ново начало, защото още сънувам старото, въртя се в порочния му кръг и мисля какво би било, ако.
По пътя нараних хора, които не заслужават. Едната ми половина ме водеше напред, другата - в скрити коридори. Не успях да ги сдобря съвсем.
Искам да мога сама.
яйца със очи
24.2.17
сигурно приличам на рохък жълтък
приисква ти се да ме
-само така ще те видя отвътре
профилактика
20.2.17
Нещата, които заредиха батериите ми този безметежен месец. Подобно на миналата година, списъкът е произволен и много личен.
1. Без личен фейсбук профил. Учудващо лесно се оказа. Нещата, които ми липсват от там - On this day, музиката на приятелите ми, да бъда в крачка с всички интересни и нови неща. Това, което изобщо не ми липсва - messеnger, радикалните и шумни мнения, конското, непременната нужда да се лайква и коментира, групите, несекващите покани за събития, преливането.
2. Поезията, която не се римува, не размахва наежен хуманистичен показалец пред носа ми и не е напълно изрядна.
3. Готвенето и като цяло домът. Този месец готвих с удоволствие, а когато не ми се готвеше - просто се отдръпвах и отстъпвах. Чувствах нещата под контрола си и се забавлявах с "на око". На око вече е любимата ми мерна единица.
4. Срещите с приятелите ми. Успях да отделя време за всички, които не бях виждала отдавна. Пихме вина, кафета, разменяхме книги, говорихме за отслабващия си имунитет, за кривата на сексуалния си живот, смъртта, раждането, общите спомени, пътуванията...
5. Бях сама. Храненето сама, гледането на кино или театър сама, разхождането сама - всичко това ми доставя неизмерима радост. Имах дни, в които си слагах червеното червило и се пусках безцелно по улиците, дори без музика в ушите.
6. Филмите, които вероятно ще останат дълго в паметта ми - Arrival, 20th Century Women, Patterson, The Man from London. Последният ми скъса нервите, но тези разточителни мълчания си казаха думата.
7. Освобождаването от личности (предимно жени), на които да се възхищавам. Защото когато назовах кои са и защо им се възхищавам, разбрах, че нямам нужда от тях. Казването на нещата на глас е много полезно и отрезвяващо. Разбира се, помогна ми Т., но сега опитвам да се оглеждам в другите много по-малко. Танц на победата.
8. Яйцата. Най-красивото нещо. Обичам първичността и фотогенетичността им. И да ги ям, всякак.
9. Сексуалността. За първи път се наблюдавам отстрани. Виждам как се идентифицирам с чувствеността си и как кокетирам с нея. Държа я на къс повод, внимавам. Каквото я стимулираше преди няма почти нищо с каквото я стимулира сега. С времето ставам все по-придирчива към храната, която приготвям или консумирам, така и с качеството и количеството на оргазмите си.
10. Идеята за нова работа. С предишната ми се налагаше да планирам за няколко месеца напред. Накрая се обърнах и видях, че цялата 2016 е минала като един фригиден график, мисълта за който ме изморява. Предстои да започна нещо, което ме зарежда с любопитство и тръпка от непознатото. Надявам се тук да разгърна потенциали и да спра да гоня времето. Подвижност, промяна, укрепване на самочувствието.
1. Без личен фейсбук профил. Учудващо лесно се оказа. Нещата, които ми липсват от там - On this day, музиката на приятелите ми, да бъда в крачка с всички интересни и нови неща. Това, което изобщо не ми липсва - messеnger, радикалните и шумни мнения, конското, непременната нужда да се лайква и коментира, групите, несекващите покани за събития, преливането.
2. Поезията, която не се римува, не размахва наежен хуманистичен показалец пред носа ми и не е напълно изрядна.
3. Готвенето и като цяло домът. Този месец готвих с удоволствие, а когато не ми се готвеше - просто се отдръпвах и отстъпвах. Чувствах нещата под контрола си и се забавлявах с "на око". На око вече е любимата ми мерна единица.
4. Срещите с приятелите ми. Успях да отделя време за всички, които не бях виждала отдавна. Пихме вина, кафета, разменяхме книги, говорихме за отслабващия си имунитет, за кривата на сексуалния си живот, смъртта, раждането, общите спомени, пътуванията...
5. Бях сама. Храненето сама, гледането на кино или театър сама, разхождането сама - всичко това ми доставя неизмерима радост. Имах дни, в които си слагах червеното червило и се пусках безцелно по улиците, дори без музика в ушите.
6. Филмите, които вероятно ще останат дълго в паметта ми - Arrival, 20th Century Women, Patterson, The Man from London. Последният ми скъса нервите, но тези разточителни мълчания си казаха думата.
7. Освобождаването от личности (предимно жени), на които да се възхищавам. Защото когато назовах кои са и защо им се възхищавам, разбрах, че нямам нужда от тях. Казването на нещата на глас е много полезно и отрезвяващо. Разбира се, помогна ми Т., но сега опитвам да се оглеждам в другите много по-малко. Танц на победата.
8. Яйцата. Най-красивото нещо. Обичам първичността и фотогенетичността им. И да ги ям, всякак.
9. Сексуалността. За първи път се наблюдавам отстрани. Виждам как се идентифицирам с чувствеността си и как кокетирам с нея. Държа я на къс повод, внимавам. Каквото я стимулираше преди няма почти нищо с каквото я стимулира сега. С времето ставам все по-придирчива към храната, която приготвям или консумирам, така и с качеството и количеството на оргазмите си.
10. Идеята за нова работа. С предишната ми се налагаше да планирам за няколко месеца напред. Накрая се обърнах и видях, че цялата 2016 е минала като един фригиден график, мисълта за който ме изморява. Предстои да започна нещо, което ме зарежда с любопитство и тръпка от непознатото. Надявам се тук да разгърна потенциали и да спра да гоня времето. Подвижност, промяна, укрепване на самочувствието.
квартет
17.2.17
I.
Обувките ни трият пода.
Примляскват, докато двамата не знаем какво да правим
с този саундтрак на желанието.
II.
Желанието скърца по пода.
Триене, водещо до преждевременна капитулация.
III.
Където и да идеш, знай, че обувките ти скърцат.
Чувам те в пет без тринайсет.
IV.
На излизане се събуй.
Никой не е длъжен да те слуша.
То ще си намери саундтрак.
Обувките ни трият пода.
Примляскват, докато двамата не знаем какво да правим
с този саундтрак на желанието.
II.
Желанието скърца по пода.
Триене, водещо до преждевременна капитулация.
III.
Където и да идеш, знай, че обувките ти скърцат.
Чувам те в пет без тринайсет.
IV.
На излизане се събуй.
Никой не е длъжен да те слуша.
То ще си намери саундтрак.
carpe diem
Този ден никога няма да се повтори
Няма да бъда повече на 31 и лицето ми все повече ще издава флирта ми с меланхолията
(Няма да съм си купила билета за концерта, да съм видяла изложбата и прочела стиховете
Киселите млека, които ще поглъщам занапред, още са предположение)
Никога няма да бъда така подтикната към усамотение и разделеност от мъжа
Ще бъде 4 следобед само сега, като никое друго
Някой сигурно ще опита да хване тази, която съм днес. Но тя е само днес
Никога утре.
Няма да бъда повече на 31 и лицето ми все повече ще издава флирта ми с меланхолията
(Няма да съм си купила билета за концерта, да съм видяла изложбата и прочела стиховете
Киселите млека, които ще поглъщам занапред, още са предположение)
Никога няма да бъда така подтикната към усамотение и разделеност от мъжа
Ще бъде 4 следобед само сега, като никое друго
Някой сигурно ще опита да хване тази, която съм днес. Но тя е само днес
Никога утре.
"Важно е ухото само, тази мида на страстта" - Г. Господинов
13.2.17
Умерено розов подкаст за любовта към любовта:
Няма как да не почна с това. Тематичен старт с Пол Маккартни, Джони Деп и Натали Портман.
После идват "жертвите", защото често единият (от)пада. Massive Attack и Кейт Бланшет.
Много фино стъпва Скай тук, пърха с мигли и стъпва на босо.
Първото парче на Джеси Уеър, което чух във Фалшименто преди години - My Valentine. Много готина певица и жена. Сампа също има нов албум и е доста приятен за слушане младеж.
Музиката, която неизбежно ме кара да мисля за секс. ↑↑ Arctic Monkeys.
Защото кой не е танцувал любовно на това? Nouvelle Vague.
Гениална жена. Бях дете, когато я видях за първи път и тогава ме беше страх. Но не вървят ли винаги страхът и чудото заедно, както бе попитал веднъж поетът от заглавието...
За да ни гледат сякаш сме русалки.
От по-малко известните песни на Moloko. Красива от тук до края на света.
Поради пушката на Купидон, който е гъз. (Lykke Li - Love Until We Bleed)
За тази, която издържа във времето. Много обичам тази песен на Аксел Ред.
Иска ни се да е вярно, Том.
И ако някой ви липсва по цялото тяло. Make them feel your love.
Няма как да не почна с това. Тематичен старт с Пол Маккартни, Джони Деп и Натали Портман.
После идват "жертвите", защото често единият (от)пада. Massive Attack и Кейт Бланшет.
Много фино стъпва Скай тук, пърха с мигли и стъпва на босо.
Първото парче на Джеси Уеър, което чух във Фалшименто преди години - My Valentine. Много готина певица и жена. Сампа също има нов албум и е доста приятен за слушане младеж.
Музиката, която неизбежно ме кара да мисля за секс. ↑↑ Arctic Monkeys.
Защото кой не е танцувал любовно на това? Nouvelle Vague.
Гениална жена. Бях дете, когато я видях за първи път и тогава ме беше страх. Но не вървят ли винаги страхът и чудото заедно, както бе попитал веднъж поетът от заглавието...
За да ни гледат сякаш сме русалки.
От по-малко известните песни на Moloko. Красива от тук до края на света.
Поради пушката на Купидон, който е гъз. (Lykke Li - Love Until We Bleed)
Представете си, че в неделя сутрин отивате по домашни дрехи до пекарната за кроасани. С кола с отворени прозорци. И пеете с цяло гърло това на заспалия квартал. И се усмихвате, и ви боли тялото, и е хубаво, секси, странно, изчанчено. Ей така. (The Knife - Heartbeats)
За тази, която издържа във времето. Много обичам тази песен на Аксел Ред.
Иска ни се да е вярно, Том.
И ако някой ви липсва по цялото тяло. Make them feel your love.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Design by SkyandStars.co | BACK TO TOP