Иска ми се да можех да разбирам хората и да понасям с щедро и отворено сърце различията им.

Нужно ли е разбиране, за да приемеш?

Той ядеше ябълките докрай.

Никой не би повярвал, че е имало ябълка.

Ако ме учиш на умиране,

дано ръката ти е лека.

Последният ми спомен е как

се притискам до децата си и чувствам

сърцата им, как светът ми прелива.

Вълната ме залива цялата, чувство, 

подобно на болката.

Пет години плувах към кея,

на който блестеше спасение.

Виждам се цялата. Това значи е кеят.

Всички тези скали пред нас,

всички озъбени истини. 

Времето, отлюспено, сребрее в пръстта,

назад и обратно към мечтата за време.