Бял чаршаф непоклатимо свети
в сивкавия акварел на предиобеда.
Захванат с три зелени щипки,
само хуква като куче подир вятъра,
а вятърът изтиква тялото на облака
далеч от купола.
Става светло като в класна стая.
Януари се завърта в шизофренния си танц,
със който се разделяме.
Той хвърля кръгъл лед в лицето ми -
за да ме заболи, но не и да остави рана.
По-скоро е пробуждане.
