синя

5.10.20

Роклята на Девата е синя,

очите не изпускат младенеца,

а в прозорчето зад нея се вижда

оживление. Сградите са от фламандско лего.

(Накъдето и да погледна, винаги първо търся

отворения прозорец).

Но нещо в роклята ме удивлява. По ръба ренесансово се усмихват

скъпоценности. Оставила е книгата настрана,

придържа дясната си гърда с ръка, носеща не един,

а два пръстена. Корунди. Младенецът е притихнал 

в очакване на капката.

Синьото студено небе 

на роклята прикрива тялото, като че ли

е съществувала винаги без утроба и без крака. 

Царствено безразлична е към ореола си.