четири

12.8.20

 "Видях падаща звезда"

каза мама и си легна,

непожелала.

*

Жената албинос

с розовия пояс и 

крака със слонска кожа

взема автобуса в 6.

Ганеша на три седалки.

*

Звездите тук са близо

като зърнена закуска в паничката

на моя син. 

Не е трудно да си космос сам,

с извита шия и отворена уста.

Не е мляко небосводът,

а индигово око с миопия.

*

Багажа си събирам в малка чанта.

Аз съм в своя август -

жена, родила синовете си,

направила си дом от къщата,

пристегнала колана на мечтите си.

И какво ако отпусна тягата?

Какво ако ме завлекат вълните?