12.6.19

Понякога стоя и не знам какво да го правя.
Детето си,
мълчанието в оркестрината ми,
звука от изсипаните в стомаха ми кафета.
Искам само да гледам в шавасана контактните
лещи, с които ме гледа таванът. Да слушам
хладилника. Да не бъда нужна за малко и да не
изисквам от себе си рима.

Няма коментари: