въртопо и пролетта

10.4.19

В тръбите на блока отеква птичият глас.
По това познавам април и по мириса на
асфалт и дървета, родени току-що.
Когато вали не се криеш, а подаваш глава,
пролетта те обтрива.
И в пролетта бягането не е бягство, а глисандо
по гръбнака на смъртта. Ето
онкология.
Гето.
Гробище.
В това бягам и не се плаша - смъртта мирише на пролет.
На приканваща мокра земя.

Няма коментари: